Вечна
С теб са сваляли крале
и обяснявали в любови,
Ти имаш дух, лице, сърце
и все си във одежди нови.
Веднъж, по-остра от топор,
веднъж, по-нежна от целувка.
Понякога пораждаш спор,
понякога си и преструвка.
Но винаги си на ниво
и в крак със време настояще.
И в бъдещето ни, дано,
си даже още по-изящна.
Откривай нови хоризонти
за този много пъстър свят.
Четящият, да те запомня,
слушател да изпитва глад.
Онзи който те създава,
ти просто го благослови.
Поезийо, ти заслужаваш!
Била си, си и пребъди!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
