2.10.2017 г., 1:17 ч.

Вечна 

  Поезия
377 0 3

С теб са сваляли крале
и обяснявали в любови,
Ти имаш дух, лице, сърце
и все си във одежди нови.

 

Веднъж, по-остра от топор,
веднъж, по-нежна от целувка.
Понякога пораждаш спор,
понякога си и преструвка.

 

Но винаги си на ниво
и в крак със време настояще.
И в бъдещето ни, дано,
си даже още по-изящна.

 

Откривай нови хоризонти
за този много пъстър свят.
Четящият, да те запомня,
слушател да изпитва глад.

 

Онзи който те създава,
ти просто го благослови.
Поезийо, ти заслужаваш!
Била си, си и пребъди!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??