eddie (Ивайло Яков)
224 2285
2 mar 2008, 23:05

Вечна памет 

  Poesía » Civil
978 0 9
 

                   ВЕЧНА ПАМЕТ

 

 На всички загинали за Свободата ни!

 

И пресипнал, вятърът се кръсти...

дим през клоните цеди на хапки.

Тегло задърпа със пропити пръсти,

тъмна есен в майчини забрадки.

 

Слънцето кълне във хладна черква,

към влажен зид с икона плаче...

Догаря пламък - син зачерква,

и съска восък в поглед мрачен...

 

И свободни длани кършат съчки,

но стъкват вяра от жарава!

А Земята с Хляб, роден през бръчки,

Народ - Герой ще ни възпява!!!

 

02.03.08.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??