2 mar 2008, 23:05

Вечна памет

  Poesía » Civil
1.2K 0 9
 

                   ВЕЧНА ПАМЕТ

 

 На всички загинали за Свободата ни!

 

И пресипнал, вятърът се кръсти...

дим през клоните цеди на хапки.

Тегло задърпа със пропити пръсти,

тъмна есен в майчини забрадки.

 

Слънцето кълне във хладна черква,

към влажен зид с икона плаче...

Догаря пламък - син зачерква,

и съска восък в поглед мрачен...

 

И свободни длани кършат съчки,

но стъкват вяра от жарава!

А Земята с Хляб, роден през бръчки,

Народ - Герой ще ни възпява!!!

 

02.03.08.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...