ВЕЧНА ПАМЕТ
На всички загинали за Свободата ни!
И пресипнал, вятърът се кръсти...
дим през клоните цеди на хапки.
Тегло задърпа със пропити пръсти,
тъмна есен в майчини забрадки.
Слънцето кълне във хладна черква,
към влажен зид с икона плаче...
Догаря пламък - син зачерква,
и съска восък в поглед мрачен...
И свободни длани кършат съчки,
но стъкват вяра от жарава!
А Земята с Хляб, роден през бръчки,
Народ - Герой ще ни възпява!!!
02.03.08.
© Ивайло Яков Всички права запазени