Mar 2, 2008, 11:05 PM

Вечна памет

  Poetry » Civic
1.2K 0 9
 

                   ВЕЧНА ПАМЕТ

 

 На всички загинали за Свободата ни!

 

И пресипнал, вятърът се кръсти...

дим през клоните цеди на хапки.

Тегло задърпа със пропити пръсти,

тъмна есен в майчини забрадки.

 

Слънцето кълне във хладна черква,

към влажен зид с икона плаче...

Догаря пламък - син зачерква,

и съска восък в поглед мрачен...

 

И свободни длани кършат съчки,

но стъкват вяра от жарава!

А Земята с Хляб, роден през бръчки,

Народ - Герой ще ни възпява!!!

 

02.03.08.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...