14 may 2010, 20:52

Вечна трева

  Poesía
998 0 2

                                      Вечна  Трева

 

Тази дива трева,

тази пролетна вещица,

омотала с коси зелени вредом земята,

тя ще бъде при нашата смърт,

тя ще бъде при наш`то възкръсване,

и дори и след Страшният съд

тя ще ни чака там, в Рая -

постлала  своя нежен килим  в небесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майкьл,отдавна не бях влизала в сайта.Музата ми нещо ме напусна,но твоята явно не те оставя.Поздрави от Варна.Ти май не си в България?
  • Къде се изгуби, Майк, да не те е омотала "пролетна вещица"?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...