10 dic 2024, 8:19  

Вечна зима 

  Poesía
42 0 2

Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.

Тя в мен навява преспи,
където дълбоко в спомените спиш.
Вае сянката ти тъй зловещо
и пречи в бялото да заблестиш.

Тя в мен сковава ледени висулки
от чувствата в душата ми прелели
и пази само твойте стъпки,
тръгващи си винаги от мене.

Зимата в душата ми е среща,
до теб да стигам върху тънък лед.
Тя е най-естественото нещо
след сезоните, отминали без теб.
 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??