10.12.2024 г., 8:19 ч.  

Вечна зима 

  Поезия
50 0 2

Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.

Тя в мен навява преспи,
където дълбоко в спомените спиш.
Вае сянката ти тъй зловещо
и пречи в бялото да заблестиш.

Тя в мен сковава ледени висулки
от чувствата в душата ми прелели
и пази само твойте стъпки,
тръгващи си винаги от мене.

Зимата в душата ми е среща,
до теб да стигам върху тънък лед.
Тя е най-естественото нещо
след сезоните, отминали без теб.
 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??