Вечна зима
Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.
Тя в мен навява преспи,
където дълбоко в спомените спиш.
Вае сянката ти тъй зловещо
и пречи в бялото да заблестиш.
Тя в мен сковава ледени висулки
от чувствата в душата ми прелели
и пази само твойте стъпки,
тръгващи си винаги от мене.
Зимата в душата ми е среща,
до теб да стигам върху тънък лед.
Тя е най-естественото нещо
след сезоните, отминали без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
