Вечната Борба
Зова във себе си сърцето...
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само...
То идвало със свойте братя...
А те били, за добро, -
и зло неразделими...!
Поставят в теб капани -
на сърцето...
Подлагат те на изпитания
на мъки с чест...!
Но винаги във теб отварят!?
Сърцето ти за любовта.
-Нахално гледат ти очите.
Очакват-Някой ...
да ги разбере!
А тези някой май не знаят...
Какво за теб е най добре...
Отекват ударите на сърцето!?
Отекват във бездънната душа.
Защо се молиш ти тогава?
Желаеш ли я, искаш ли-
ти любовта!?
И зов сърдечен в теб се ражда.
И моли те бъди щастлив...!
Ти дай на любовта страстта си!?
А тя на теб любов ще подари...!?
© Ангел Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечно благодаря...Радвам се че споделихте! Сани
,Кръстина !Поздрави!!! -
Да, в живота се рудува слънце след дъжд, вечна е
борбата между смях и сълзи, но как бихме оценили
сладкото, ако преди това не горчи...
Прекрасен стих с актуално и мъдро послание - за да получиш
преди това трябва да дадеш, обичай за да те обичат, бъди
влюбен в живота и той ще ти отвърне със същото! ПОЗДРАВИ! -
Прекрасен финал, Ангел!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
