aap (Ангел)
916 3691
Aug 14, 2014, 11:06 PM

Вечната Борба 

  Poetry » Phylosophy
392 0 3

Зова във себе си сърцето...

Молба за по добър живот.

На хаос хвърляш си душата!

За нещо по добро.

  

То никога не идвало само...

То идвало със свойте братя...

А те били, за добро, -

и зло неразделими...!

  

Поставят в теб капани -

на сърцето...

Подлагат те на изпитания

на мъки с чест...!

   

Но винаги във теб отварят!?

Сърцето ти за любовта.

   

-Нахално гледат ти очите.

Очакват-Някой ...

да ги разбере!

А тези някой май не знаят...

Какво за теб е най добре...

  

Отекват ударите на сърцето!?

Отекват във бездънната душа.

Защо се молиш ти тогава?

Желаеш ли я, искаш ли-

                        ти любовта!?

    

И зов сърдечен в теб се ражда.

И моли те бъди щастлив...!

Ти дай на любовта страстта си!?

А тя на теб любов ще подари...!?

 

 

    

 

 

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърдечно благодаря...Радвам се че споделихте! Сани ,Кръстина !Поздрави!!!
  • Да, в живота се рудува слънце след дъжд, вечна е
    борбата между смях и сълзи, но как бихме оценили
    сладкото, ако преди това не горчи...
    Прекрасен стих с актуално и мъдро послание - за да получиш
    преди това трябва да дадеш, обичай за да те обичат, бъди
    влюбен в живота и той ще ти отвърне със същото! ПОЗДРАВИ!
  • Прекрасен финал, Ангел!
Random works
: ??:??