13 nov 2024, 5:36

Вечната книга

  Poesía
272 0 0

 В Е Ч Н А Т А К Н И Г А

 

Къде си ти,къде съм аз?

Този път,на мен се размина

силата на ураганния бяс,

роден от проблеми неразрешими.

 

Засега е така,но до кога ли?

Знам,че наближава и моя ред в списъка,

бурята никого не ще да пожали,

казвам го,та всички да свикват.

 

Няма как въртележки,солари

да убиват природните красоти,

да отварят незараснали рани,

за които няма начин Бог да прости.

 

КПД-то им спрямо заетите площи,

а и липсата на перманентност

не осигурява необходимата мощност,

не решава глобалните,критични моменти.

 

Когато сами си чупиме хабитата

и нямаме нужда от крилете на пеперудите

лошият пример да лети навред по Земята,

лицемерно е,да се правиме на учудени.

 

Коварни мисли,скрити зад думите

владеят парламенти,правителства,

в напразни напъни за раждането на чудото

с фалшива лоялност в отправените молитви.

 

Ненаситната алчност за пари и за власт,

с мерак за съпоставимост на Божията,

отваря библейските язви погубващи ум и душа

и застила пътя с обструкции вместо с реални възможности.

 

12.11.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...