Вечната любов

9 nov 2007, 17:59

Poesía » De amor

910 0 2

Обичах те безумно,

обичах те БЕЗ страх.

Кълнях ти се във вечност

и с теб щастлива бях.

Обичаше ме Ти

или така си въобразявах, може би.

Галеше косите, целуваше очите

и за миг повярвях, че обичаш ме и Ти!

Отвърнах ти с усмивка

и пророних топлите сълзи,

но не от мъка горчива,

а от радостта безумна.

Вярвях ти и Ти ми се кълнеше,

но всички думи са били лъжа.

Любовта Ти вечна се превърна в моята мечта.

Всички думи са били лъжа!

Обичах те безумно,

обичам те СЪС страх.

Кълнях ти се във вечност,

а сега студена в гроба си лежа!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Тинчету (Тина)

2007-11-29T00:03:26+02:00

Не! Края... ме разтърси! Хареса ми!
На места си противоречиш, но си откровенна, но дали със себе си?
Усмивка!!!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-11-10T01:38:41+02:00

На места трябва да се коригираНапример накрая..Как сега,в моментаще лежиш в минало време;>Но идеята е добра:>