DeSeRt^RoSe (Самотна Душа)
23 9
9.11.2007 г., 17:59 ч.

Вечната любов 

  Поезия » Любовна
931 0 2

Обичах те безумно,

обичах те БЕЗ страх.

Кълнях ти се във вечност

и с теб щастлива бях.

 


Обичаше ме Ти

или така си въобразявах, може би.

Галеше косите, целуваше очите

и за миг повярвях, че обичаш ме и Ти!

 


Отвърнах ти с усмивка

и пророних топлите сълзи,

но не от мъка горчива,

а от радостта безумна.

 


Вярвях ти и Ти ми се кълнеше,

но всички думи са били лъжа.

Любовта Ти вечна се превърна в моята мечта.

Всички думи са били лъжа!

 


Обичах те безумно,

обичам те СЪС страх.

Кълнях ти се във вечност,

а сега студена в гроба си лежа!

© Самотна Душа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не! Края... ме разтърси! Хареса ми!
    На места си противоречиш, но си откровенна, но дали със себе си?
    Усмивка!!!
  • На места трябва да се коригираНапример накрая..Как сега,в моментаще лежиш в минало време;>Но идеята е добра:>
Предложения
: ??:??