Вечната любов
Обичах те безумно,
обичах те БЕЗ страх.
Кълнях ти се във вечност
и с теб щастлива бях.
Обичаше ме Ти
или така си въобразявах, може би.
Галеше косите, целуваше очите
и за миг повярвях, че обичаш ме и Ти!
Отвърнах ти с усмивка
и пророних топлите сълзи,
но не от мъка горчива,
а от радостта безумна.
Вярвях ти и Ти ми се кълнеше,
но всички думи са били лъжа.
Любовта Ти вечна се превърна в моята мечта.
Всички думи са били лъжа!
Обичах те безумно,
обичам те СЪС страх.
Кълнях ти се във вечност,
а сега студена в гроба си лежа!
© Самотна Душа All rights reserved.
Например накрая..Как сега,в момента