2 jul 2011, 18:26

Вечната Пепеляшка

  Poesía » Otra
668 0 0

Живее тя от векове

и все е тя една и съща,

с едни и същи страхове

и блянове едни и същи.

 

Все готви, чисти и пере,

обгрижва малки и големи.

Зад вехтичкото си перде

прикрива болки и проблеми.

 

И само късно през нощта,

щом всички са добре завити,

присяда уморено тя

и дава воля на сълзите.

 

Поглежда ярките звезди,

унася се, започва да мечтае

във нечии обичащи очи

как иска звездно да сияе...

 

Как ще танцува цяла нощ

на принца в топлите прегръдки,

със всичката си женска мощ

ще предизвиква страстни тръпки...

 

Мечтае Пепеляшка нощ след нощ

да е безгрижна и щастлива.

И всяка нощ във полунощ

мечтата ненадейно си отива.

 

Поглежда се - тъй делнична принцеса,

с домашна роба пременена -

стрелките безпощадни са отнесли

красавицата в друго време.

 

Живее тя от векове

и все е тя една и съща -

с едни и същи страхове

и блянове едни и същи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Веселинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...