Живее тя от векове

и все е тя една и съща,

с едни и същи страхове

и блянове едни и същи.

Все готви, чисти и пере,

обгрижва малки и големи.

Зад вехтичкото си перде

прикрива болки и проблеми.

И само късно през нощта,

щом всички са добре завити,

присяда уморено тя

и дава воля на сълзите.

Поглежда ярките звезди,

унася се, започва да мечтае

във нечии обичащи очи

как иска звездно да сияе...

Как ще танцува цяла нощ

на принца в топлите прегръдки,

със всичката си женска мощ

ще предизвиква страстни тръпки...

Мечтае Пепеляшка нощ след нощ

да е безгрижна и щастлива.

И всяка нощ във полунощ

мечтата ненадейно си отива.

Поглежда се - тъй делнична принцеса,

с домашна роба пременена -

стрелките безпощадни са отнесли

красавицата в друго време.

Живее тя от векове

и все е тя една и съща -

с едни и същи страхове

и блянове едни и същи.