21 ago 2009, 0:20

Вечната река 

  Poesía » Del paisaje
689 0 6

Върба докосва с клони тихата вода,

китарен звън ветреца лек довя,

изплашената птица отлетя,

рибари носят мрежи и весла.

 

Залязва слънцето на небосклона

със грацията плавна на поклона,

художник сякаш сътворил това небе,

а Дунавът спокоен си тече.

 

И сплели във едно ръка в ръка

са влюбените млади на брега -

загледани във слънчева вода,

заслушани във шепот на вълна.

 

Ала годините ще отлетят,

но Дунавът и залезът не ще се променят

и влюбените, с побелели веч коси,

ще гледат залеза със грейнали очи.

 

И сплели пак ръка в ръка,

целуват с поглед - вечната река.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??