Вечната река
Върба докосва с клони тихата вода,
китарен звън ветреца лек довя,
изплашената птица отлетя,
рибари носят мрежи и весла.
Залязва слънцето на небосклона
със грацията плавна на поклона,
художник сякаш сътворил това небе,
а Дунавът спокоен си тече.
И сплели във едно ръка в ръка
са влюбените млади на брега -
загледани във слънчева вода,
заслушани във шепот на вълна.
Ала годините ще отлетят,
но Дунавът и залезът не ще се променят
и влюбените, с побелели веч коси,
ще гледат залеза със грейнали очи.
И сплели пак ръка в ръка,
целуват с поглед - вечната река.
© Иванка Морарова All rights reserved.
