16 ene 2025, 10:51

Вечната светлина на България

  Poesía » Civil
561 1 0

В сърцето бие родна песен,

във всеки шепот, вяра грее.

Любов към нея – свята, честна,

България – земя без нея не живее.

 

Тук корените дълбоки в пръстта,

носят силата на предците стари.

С вяра и любов градим света,

и пазим нашите идеали.

 

Под небето синьо, с гордо чело,

стъпваме по тази земя свещена.

Българийо, ти си нашето дело,

любов вечна, с тебе споделена.

 

И в трудни дни, и в светъл час,

в теб намираме утеха мила.

Ти си искра в душите у нас,

сила, що винаги ни е крепила.

 

От върховете до равнините,

от всяка нива, всяко море,

България живее в гърдите,

с любов и вяра ни води напред.

 

Под твойте знамена вървим със смелост,

в очите ни – искрата на герой.

Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,

Българийо, ти вечен си завой.

 

За тебе пеят птиците в простора,

за тебе ручат бистри планини.

И всяка дума, шепната в притвора,

е клетва свята в бъдещи дни.

 

Ще те обичаме докрай, родино,

с любов, що времето не ще сломи.

Ти си завет, сърце ни и съдбина,

светлина, що вечно ще гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Алексиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...