В сърцето бие родна песен,
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта,
носят силата на предците стари.
С вяра и любов градим света,
и пазим нашите идеали.
Под небето синьо, с гордо чело,
стъпваме по тази земя свещена.
Българийо, ти си нашето дело,
любов вечна, с тебе споделена.
И в трудни дни, и в светъл час,
в теб намираме утеха мила.
Ти си искра в душите у нас,
сила, що винаги ни е крепила.
От върховете до равнините,
от всяка нива, всяко море,
България живее в гърдите,
с любов и вяра ни води напред.
Под твойте знамена вървим със смелост,
в очите ни – искрата на герой.
Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,
Българийо, ти вечен си завой.
За тебе пеят птиците в простора,
за тебе ручат бистри планини.
И всяка дума, шепната в притвора,
е клетва свята в бъдещи дни.
Ще те обичаме докрай, родино,
с любов, що времето не ще сломи.
Ти си завет, сърце ни и съдбина,
светлина, що вечно ще гори.
© Веселин Алексиев Todos los derechos reservados