16 ene 2025, 10:51

Вечната светлина на България

  Poesía » Civil
543 1 0

В сърцето бие родна песен,

във всеки шепот, вяра грее.

Любов към нея – свята, честна,

България – земя без нея не живее.

 

Тук корените дълбоки в пръстта,

носят силата на предците стари.

С вяра и любов градим света,

и пазим нашите идеали.

 

Под небето синьо, с гордо чело,

стъпваме по тази земя свещена.

Българийо, ти си нашето дело,

любов вечна, с тебе споделена.

 

И в трудни дни, и в светъл час,

в теб намираме утеха мила.

Ти си искра в душите у нас,

сила, що винаги ни е крепила.

 

От върховете до равнините,

от всяка нива, всяко море,

България живее в гърдите,

с любов и вяра ни води напред.

 

Под твойте знамена вървим със смелост,

в очите ни – искрата на герой.

Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,

Българийо, ти вечен си завой.

 

За тебе пеят птиците в простора,

за тебе ручат бистри планини.

И всяка дума, шепната в притвора,

е клетва свята в бъдещи дни.

 

Ще те обичаме докрай, родино,

с любов, що времето не ще сломи.

Ти си завет, сърце ни и съдбина,

светлина, що вечно ще гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Алексиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....