16.01.2025 г., 10:51

Вечната светлина на България

536 1 0

В сърцето бие родна песен,

във всеки шепот, вяра грее.

Любов към нея – свята, честна,

България – земя без нея не живее.

 

Тук корените дълбоки в пръстта,

носят силата на предците стари.

С вяра и любов градим света,

и пазим нашите идеали.

 

Под небето синьо, с гордо чело,

стъпваме по тази земя свещена.

Българийо, ти си нашето дело,

любов вечна, с тебе споделена.

 

И в трудни дни, и в светъл час,

в теб намираме утеха мила.

Ти си искра в душите у нас,

сила, що винаги ни е крепила.

 

От върховете до равнините,

от всяка нива, всяко море,

България живее в гърдите,

с любов и вяра ни води напред.

 

Под твойте знамена вървим със смелост,

в очите ни – искрата на герой.

Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,

Българийо, ти вечен си завой.

 

За тебе пеят птиците в простора,

за тебе ручат бистри планини.

И всяка дума, шепната в притвора,

е клетва свята в бъдещи дни.

 

Ще те обичаме докрай, родино,

с любов, що времето не ще сломи.

Ти си завет, сърце ни и съдбина,

светлина, що вечно ще гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...