16.01.2025 г., 10:51

Вечната светлина на България

551 1 0

В сърцето бие родна песен,

във всеки шепот, вяра грее.

Любов към нея – свята, честна,

България – земя без нея не живее.

 

Тук корените дълбоки в пръстта,

носят силата на предците стари.

С вяра и любов градим света,

и пазим нашите идеали.

 

Под небето синьо, с гордо чело,

стъпваме по тази земя свещена.

Българийо, ти си нашето дело,

любов вечна, с тебе споделена.

 

И в трудни дни, и в светъл час,

в теб намираме утеха мила.

Ти си искра в душите у нас,

сила, що винаги ни е крепила.

 

От върховете до равнините,

от всяка нива, всяко море,

България живее в гърдите,

с любов и вяра ни води напред.

 

Под твойте знамена вървим със смелост,

в очите ни – искрата на герой.

Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,

Българийо, ти вечен си завой.

 

За тебе пеят птиците в простора,

за тебе ручат бистри планини.

И всяка дума, шепната в притвора,

е клетва свята в бъдещи дни.

 

Ще те обичаме докрай, родино,

с любов, що времето не ще сломи.

Ти си завет, сърце ни и съдбина,

светлина, що вечно ще гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...