Вечната светлина на България

В сърцето бие родна песен,

във всеки шепот, вяра грее.

Любов към нея – свята, честна,

България – земя без нея не живее.

Тук корените дълбоки в пръстта,

носят силата на предците стари.

С вяра и любов градим света,

и пазим нашите идеали.

Под небето синьо, с гордо чело,

стъпваме по тази земя свещена.

Българийо, ти си нашето дело,

любов вечна, с тебе споделена.

И в трудни дни, и в светъл час,

в теб намираме утеха мила.

Ти си искра в душите у нас,

сила, що винаги ни е крепила.

От върховете до равнините,

от всяка нива, всяко море,

България живее в гърдите,

с любов и вяра ни води напред.

Под твойте знамена вървим със смелост,

в очите ни – искрата на герой.

Сърцата бият с твоята безкрайна цялост,

Българийо, ти вечен си завой.

За тебе пеят птиците в простора,

за тебе ручат бистри планини.

И всяка дума, шепната в притвора,

е клетва свята в бъдещи дни.

Ще те обичаме докрай, родино,

с любов, що времето не ще сломи.

Ти си завет, сърце ни и съдбина,

светлина, що вечно ще гори.