31 oct 2018, 11:20

Вечните ангели малката Никола и майка и Дарина

  Poesía » Otra
1K 0 0

Днес едно момиченце издъхна 

застреляно от собствения си баща

видяло как майка му убива 

сполетяла го и него същата съдба.

 

Баща ли казах? О, извинете!

Не баща а изрод е това, 

дори човек не мога да му кажа, 

защото е извън пределите на човечноста. 

 

И някак тежко ми е на душата 

макар че непознати са за мен 

Колко лоша  бе съдбата 

не знаеш какво те чака в утринния ден. 

 

И мъчно е как хора си отиват 

невинни без направили на никой зло. 

А това ангелче прекрасно? 

Едва на този свят бе дошло. 

 

И някак си болезнено се чувствам 

и искам да изчезне всяко зло. 

Дано високо в небесата 

да са на място по-добро. 

 

 

      

Посветен на две звезди в небето. 🙁 

Амин! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...