Oct 31, 2018, 11:20 AM

Вечните ангели малката Никола и майка и Дарина

  Poetry » Other
1K 0 0

Днес едно момиченце издъхна 

застреляно от собствения си баща

видяло как майка му убива 

сполетяла го и него същата съдба.

 

Баща ли казах? О, извинете!

Не баща а изрод е това, 

дори човек не мога да му кажа, 

защото е извън пределите на човечноста. 

 

И някак тежко ми е на душата 

макар че непознати са за мен 

Колко лоша  бе съдбата 

не знаеш какво те чака в утринния ден. 

 

И мъчно е как хора си отиват 

невинни без направили на никой зло. 

А това ангелче прекрасно? 

Едва на този свят бе дошло. 

 

И някак си болезнено се чувствам 

и искам да изчезне всяко зло. 

Дано високо в небесата 

да са на място по-добро. 

 

 

      

Посветен на две звезди в небето. 🙁 

Амин! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...