31 окт. 2018 г., 11:20

Вечните ангели малката Никола и майка и Дарина

1K 0 0

Днес едно момиченце издъхна 

застреляно от собствения си баща

видяло как майка му убива 

сполетяла го и него същата съдба.

 

Баща ли казах? О, извинете!

Не баща а изрод е това, 

дори човек не мога да му кажа, 

защото е извън пределите на човечноста. 

 

И някак тежко ми е на душата 

макар че непознати са за мен 

Колко лоша  бе съдбата 

не знаеш какво те чака в утринния ден. 

 

И мъчно е как хора си отиват 

невинни без направили на никой зло. 

А това ангелче прекрасно? 

Едва на този свят бе дошло. 

 

И някак си болезнено се чувствам 

и искам да изчезне всяко зло. 

Дано високо в небесата 

да са на място по-добро. 

 

 

      

Посветен на две звезди в небето. 🙁 

Амин! 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...