sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
17 oct 2008, 12:52

Вечният

1K 0 6
 

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...

Ела, за да ти дам... каквото имам...

Земята чака само вечният си градинар,

за да налее сок в градината...

 

Земята, вече овдовяла много есени,

отново се опразни и мога да те видя във далечината...

Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...

Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...

 

Ела, за да те нарека спасение...

Ела, за да простя, проклетнико...

Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,

и плаша се ако е писано да съм столетница...

 

На вечния ѝ градинар са пълни шепите...

И няма място повече за нераздадени разплати...

Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...

Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0