Вечният
Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...
Ела, за да ти дам... каквото имам...
Земята чака само вечният си градинар,
за да налее сок в градината...
Земята, вече овдовяла много есени,
отново се опразни и мога да те видя във далечината...
Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...
Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...
Ела, за да те нарека спасение...
Ела, за да простя, проклетнико...
Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,
и плаша се ако е писано да съм столетница...
На вечния ѝ градинар са пълни шепите...
И няма място повече за нераздадени разплати...
Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...
Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
