sama86 (Евкалипт)
68 194
17.10.2008 г., 12:52 ч.

Вечният 

  Поезия » Любовна
722 0 6
 

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...

Ела, за да ти дам... каквото имам...

Земята чака само вечният си градинар,

за да налее сок в градината...

 

Земята, вече овдовяла много есени,

отново се опразни и мога да те видя във далечината...

Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...

Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...

 

Ела, за да те нарека спасение...

Ела, за да простя, проклетнико...

Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,

и плаша се ако е писано да съм столетница...

 

На вечния ѝ градинар са пълни шепите...

И няма място повече за нераздадени разплати...

Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...

Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??