Oct 17, 2008, 12:52 PM

Вечният

  Poetry » Love
1K 0 6
 

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...

Ела, за да ти дам... каквото имам...

Земята чака само вечният си градинар,

за да налее сок в градината...

 

Земята, вече овдовяла много есени,

отново се опразни и мога да те видя във далечината...

Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...

Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...

 

Ела, за да те нарека спасение...

Ела, за да простя, проклетнико...

Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,

и плаша се ако е писано да съм столетница...

 

На вечния ѝ градинар са пълни шепите...

И няма място повече за нераздадени разплати...

Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...

Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...