Oct 17, 2008, 12:52 PM

Вечният

  Poetry » Love
1K 0 6
 

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...

Ела, за да ти дам... каквото имам...

Земята чака само вечният си градинар,

за да налее сок в градината...

 

Земята, вече овдовяла много есени,

отново се опразни и мога да те видя във далечината...

Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...

Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...

 

Ела, за да те нарека спасение...

Ела, за да простя, проклетнико...

Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,

и плаша се ако е писано да съм столетница...

 

На вечния ѝ градинар са пълни шепите...

И няма място повече за нераздадени разплати...

Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...

Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...