sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
Oct 17, 2008, 12:52 PM

Вечният

  Poetry » Love
997 0 6
 

Ела, за да ме вземеш... каквото е останало...

Ела, за да ти дам... каквото имам...

Земята чака само вечният си градинар,

за да налее сок в градината...

 

Земята, вече овдовяла много есени,

отново се опразни и мога да те видя във далечината...

Ела, за да усетя денят ми колко тесен е...

Ела, за да ме вземеш, докато още имам вятър...

 

Ела, за да те нарека спасение...

Ела, за да простя, проклетнико...

Във бъдещето ми напрегнато ме чака непростеното,

и плаша се ако е писано да съм столетница...

 

На вечния ѝ градинар са пълни шепите...

И няма място повече за нераздадени разплати...

Ела, за да починеш в мен от призрачните шепоти...

Ела, за да те полюлея в гънката на лакътя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0