2 ago 2004, 21:16

Вечният дъжд

  Poesía
1.3K 0 3
Валеше.Аз бързах..
Дори не чувствах как газя в локвите.
Валеше,а аз просто бързах.
Не усещах как отминават хората.

Валеше.Аз бързах...
Не забелязвах дори капките,
не усещах звука от стрелките на часовника,
не усещах студа...

Спря. Най-сетне стигнах там,
за където толкова бързах.
Нямаше те.Мълчанието дойде.
Сега разбрах,че те обичам.

Заваля отново.Аз бързах...
Сега чувствах как газя в локвите,
където окаляно лежеше сърцето ми.
Валеше.Аз просто бързах.

Усещах как отминават хората,
спрели поглед в сълзите ми.
Сякаш бяха по-различни от капките.
Да,бяха толкова много!

Валеше!Времето спря!
Часовникът се разби!
Стрелките се забиваха в
безмълвната ми душа.

Усетих студа. Всичко свърши.
Тази нощ разбрах,че не ме обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-накрая! Прочетох това преди години във в.Труд...Много ми хареса, дори си го преписах...Но взех, че изгубих листа, а след това дълго време не можах да открия цтихотворението! Страхотно е!!!!
  • е, чак пък брутално не бих го нарекла...но е реално...не е изкуствено и това го прави красиво и истинско
  • Браво, много готино и брутално в същото време
    хареса ми........

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...