Вечният дъжд
Валеше.Аз бързах..
Дори не чувствах как газя в локвите.
Валеше,а аз просто бързах.
Не усещах как отминават хората.
Валеше.Аз бързах...
Не забелязвах дори капките,
не усещах звука от стрелките на часовника,
не усещах студа...
Спря. Най-сетне стигнах там,
за където толкова бързах.
Нямаше те.Мълчанието дойде.
Сега разбрах,че те обичам.
Заваля отново.Аз бързах...
Сега чувствах как газя в локвите,
където окаляно лежеше сърцето ми.
Валеше.Аз просто бързах.
Усещах как отминават хората,
спрели поглед в сълзите ми.
Сякаш бяха по-различни от капките.
Да,бяха толкова много!
Валеше!Времето спря!
Часовникът се разби!
Стрелките се забиваха в
безмълвната ми душа.
Усетих студа. Всичко свърши.
Тази нощ разбрах,че не ме обичаш.
Дори не чувствах как газя в локвите.
Валеше,а аз просто бързах.
Не усещах как отминават хората.
Валеше.Аз бързах...
Не забелязвах дори капките,
не усещах звука от стрелките на часовника,
не усещах студа...
Спря. Най-сетне стигнах там,
за където толкова бързах.
Нямаше те.Мълчанието дойде.
Сега разбрах,че те обичам.
Заваля отново.Аз бързах...
Сега чувствах как газя в локвите,
където окаляно лежеше сърцето ми.
Валеше.Аз просто бързах.
Усещах как отминават хората,
спрели поглед в сълзите ми.
Сякаш бяха по-различни от капките.
Да,бяха толкова много!
Валеше!Времето спря!
Часовникът се разби!
Стрелките се забиваха в
безмълвната ми душа.
Усетих студа. Всичко свърши.
Тази нощ разбрах,че не ме обичаш.
© Тони Димитрова All rights reserved.
