2 авг. 2004 г., 21:16

Вечният дъжд

Поэзия

1.2K 0 3

Валеше.Аз бързах..
Дори не чувствах как газя в локвите.
Валеше,а аз просто бързах.
Не усещах как отминават хората.

Валеше.Аз бързах...
Не забелязвах дори капките,
не усещах звука от стрелките на часовника,
не усещах студа...

Спря. Най-сетне стигнах там,
за където толкова бързах.
Нямаше те.Мълчанието дойде.
Сега разбрах,че те обичам.

Заваля отново.Аз бързах...
Сега чувствах как газя в локвите,
където окаляно лежеше сърцето ми.
Валеше.Аз просто бързах.

Усещах как отминават хората,
спрели поглед в сълзите ми.
Сякаш бяха по-различни от капките.
Да,бяха толкова много!

Валеше!Времето спря!
Часовникът се разби!
Стрелките се забиваха в
безмълвната ми душа.

Усетих студа. Всичко свърши.
Тази нощ разбрах,че не ме обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gretenceto (Грета Маркова)

Най-накрая! Прочетох това преди години във в.Труд...Много ми хареса, дори си го преписах...Но взех, че изгубих листа, а след това дълго време не можах да открия цтихотворението! Страхотно е!!!!

2007-04-30T04:13:44+03:00
joinmeindeath (НеЗнам)

е, чак пък брутално не бих го нарекла...но е реално...не е изкуствено и това го прави красиво и истинско

2004-08-15T09:35:18+03:00
ykornx (Янко Киров)

Браво, много готино и брутално в същото време
хареса ми........

2004-08-03T23:28:31+03:00