Вечният път

Аз влизам в този ад непредсказуем

с объркан ум, с помръкнало лице,

животът е назад неописуем,

смъртта протяга кървави ръце.

Назад не може никой да се върне,

на всякакви надежди слагам кръст,

като ламя смъртта ще ме погълне,

след мене ще остане само пръст.

Във вечния си път ще бъда тиха,

земята ще ме скрие в своя джоб,

смъртта е тайна, скръбна, чернолика,

ковчегът ще потъне в моя гроб.

Спокойно с хризантемите в ръцете

по стълбичката ще се изкача,

дали ще бъда в рая, разберете,

но към небето ще се устремя.

До слънцето ще бъда винеоко,

за близките ми ще съм светлина.

С насмешка аз ще гледам от високо

на този земен фалш и суета.

Ще съм гальовна като вятър нежен,

ще идвам в нощите ви – сън незван,

ще светя в тъмното като лъч лунен,

на влюбените щастие ще дам.

Аз жива съм, смъртта – зад мойто рамо,

крещя от болка: „Скрий се в дупка миша,

животът с мен е, дай ми време само

последната си песен да допиша!