1 апр. 2025 г., 12:11

Вечният път

288 0 0

Аз влизам в този ад непредсказуем

с объркан ум, с помръкнало лице,

животът е назад неописуем,

смъртта протяга кървави ръце.

Назад не може никой да се върне,

на всякакви надежди слагам кръст,

като ламя смъртта ще ме погълне,

след мене ще остане само пръст.

Във вечния си път ще бъда тиха,

земята ще ме скрие в своя джоб,

смъртта е тайна, скръбна, чернолика,

ковчегът ще потъне в моя гроб.

Спокойно с хризантемите в ръцете

по стълбичката ще се изкача,

дали ще бъда в рая, разберете,

но към небето ще се устремя.

До слънцето ще бъда винеоко,

за близките ми ще съм светлина.

С насмешка аз ще гледам от високо

на този земен фалш и суета.

Ще съм гальовна като вятър нежен,

ще идвам в нощите ви – сън незван,

ще светя в тъмното като лъч лунен,

на влюбените щастие ще дам.

Аз жива съм, смъртта – зад мойто рамо,

крещя от болка: „Скрий се в дупка миша,

животът с мен е, дай ми време само

последната си песен да допиша!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...