1 апр. 2025 г., 12:11

Вечният път

292 0 0

Аз влизам в този ад непредсказуем

с объркан ум, с помръкнало лице,

животът е назад неописуем,

смъртта протяга кървави ръце.

Назад не може никой да се върне,

на всякакви надежди слагам кръст,

като ламя смъртта ще ме погълне,

след мене ще остане само пръст.

Във вечния си път ще бъда тиха,

земята ще ме скрие в своя джоб,

смъртта е тайна, скръбна, чернолика,

ковчегът ще потъне в моя гроб.

Спокойно с хризантемите в ръцете

по стълбичката ще се изкача,

дали ще бъда в рая, разберете,

но към небето ще се устремя.

До слънцето ще бъда винеоко,

за близките ми ще съм светлина.

С насмешка аз ще гледам от високо

на този земен фалш и суета.

Ще съм гальовна като вятър нежен,

ще идвам в нощите ви – сън незван,

ще светя в тъмното като лъч лунен,

на влюбените щастие ще дам.

Аз жива съм, смъртта – зад мойто рамо,

крещя от болка: „Скрий се в дупка миша,

животът с мен е, дай ми време само

последната си песен да допиша!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...