1.04.2025 г., 12:11

Вечният път

285 0 0

Аз влизам в този ад непредсказуем

с объркан ум, с помръкнало лице,

животът е назад неописуем,

смъртта протяга кървави ръце.

Назад не може никой да се върне,

на всякакви надежди слагам кръст,

като ламя смъртта ще ме погълне,

след мене ще остане само пръст.

Във вечния си път ще бъда тиха,

земята ще ме скрие в своя джоб,

смъртта е тайна, скръбна, чернолика,

ковчегът ще потъне в моя гроб.

Спокойно с хризантемите в ръцете

по стълбичката ще се изкача,

дали ще бъда в рая, разберете,

но към небето ще се устремя.

До слънцето ще бъда винеоко,

за близките ми ще съм светлина.

С насмешка аз ще гледам от високо

на този земен фалш и суета.

Ще съм гальовна като вятър нежен,

ще идвам в нощите ви – сън незван,

ще светя в тъмното като лъч лунен,

на влюбените щастие ще дам.

Аз жива съм, смъртта – зад мойто рамо,

крещя от болка: „Скрий се в дупка миша,

животът с мен е, дай ми време само

последната си песен да допиша!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...