Apr 1, 2025, 12:11 PM

Вечният път

  Poetry » Other
286 0 0

Аз влизам в този ад непредсказуем

с объркан ум, с помръкнало лице,

животът е назад неописуем,

смъртта протяга кървави ръце.

Назад не може никой да се върне,

на всякакви надежди слагам кръст,

като ламя смъртта ще ме погълне,

след мене ще остане само пръст.

Във вечния си път ще бъда тиха,

земята ще ме скрие в своя джоб,

смъртта е тайна, скръбна, чернолика,

ковчегът ще потъне в моя гроб.

Спокойно с хризантемите в ръцете

по стълбичката ще се изкача,

дали ще бъда в рая, разберете,

но към небето ще се устремя.

До слънцето ще бъда винеоко,

за близките ми ще съм светлина.

С насмешка аз ще гледам от високо

на този земен фалш и суета.

Ще съм гальовна като вятър нежен,

ще идвам в нощите ви – сън незван,

ще светя в тъмното като лъч лунен,

на влюбените щастие ще дам.

Аз жива съм, смъртта – зад мойто рамо,

крещя от болка: „Скрий се в дупка миша,

животът с мен е, дай ми време само

последната си песен да допиша!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...