9 feb 2009, 0:33

Вечно с теб 

  Poesía » De amor
2068 0 30

Вечно с теб

За първи път, когато те видях,
ближех още старите си рани
от една любов, която изтървах
и болките от мене преживяни.

С чаша водка, в бара на квартала
безмълвен пушех фас след фас,
във мисли бързо времето ми мина...
и зад гърба си чух тогава глас.

Обърнах се... за ангел те помислих,
със водката май бях попрекалил...
но ти бе толкоз нежна и красива,
че влюбих се, а друго бях решил.

Животът мой тогава се обърна
и тръгнах пак по правилния път...
Сега щастлив съм – любя и се смея
а сърцата наши влюбено туптят!

© Валентин Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??