Вечно с теб
Вечно с теб
За първи път, когато те видях,
ближех още старите си рани
от една любов, която изтървах
и болките от мене преживяни.
С чаша водка, в бара на квартала
безмълвен пушех фас след фас,
във мисли бързо времето ми мина...
и зад гърба си чух тогава глас.
Обърнах се... за ангел те помислих,
със водката май бях попрекалил...
но ти бе толкоз нежна и красива,
че влюбих се, а друго бях решил.
Животът мой тогава се обърна
и тръгнах пак по правилния път...
Сега щастлив съм – любя и се смея
а сърцата наши влюбено туптят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
