5 nov 2007, 15:51

Вечност

870 0 9

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,

наместо викове пулсираше коварен страх,

в отломъците сред експлозията на намръщеното време

купчини митове навързани съзрях.

Издигаха се планини от горди предразсъдъци,

димяща плът превземаше бунищата от грях,

в отломъците на експлозията строги съдници

откриваха следите на Космичен крах.

А всъщност се изнизваха минутите нормално

в димящите развалини от плътен мрак

и от отломъците рухнала съдба сакрална

издигаха се планини от вечен сняг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...