perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
5 nov 2007, 15:51

Вечност 

  Poesía » Filosófica
637 0 9

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,

наместо викове пулсираше коварен страх,

в отломъците сред експлозията на намръщеното време

купчини митове навързани съзрях.

Издигаха се планини от горди предразсъдъци,

димяща плът превземаше бунищата от грях,

в отломъците на експлозията строги съдници

откриваха следите на Космичен крах.

А всъщност се изнизваха минутите нормално

в димящите развалини от плътен мрак

и от отломъците рухнала съдба сакрална

издигаха се планини от вечен сняг.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??