Вечност
И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,
наместо викове пулсираше коварен страх,
в отломъците сред експлозията на намръщеното време
купчини митове навързани съзрях.
Издигаха се планини от горди предразсъдъци,
димяща плът превземаше бунищата от грях,
в отломъците на експлозията строги съдници
откриваха следите на Космичен крах.
А всъщност се изнизваха минутите нормално
в димящите развалини от плътен мрак
и от отломъците рухнала съдба сакрална
издигаха се планини от вечен сняг.
© Димитър Станчев All rights reserved.
добре дошъл и от мен!Хареса ми стиха ти!
