perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Nov 5, 2007, 3:51 PM

Вечност 

  Poetry » Phylosophy
661 0 9

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,

наместо викове пулсираше коварен страх,

в отломъците сред експлозията на намръщеното време

купчини митове навързани съзрях.

Издигаха се планини от горди предразсъдъци,

димяща плът превземаше бунищата от грях,

в отломъците на експлозията строги съдници

откриваха следите на Космичен крах.

А всъщност се изнизваха минутите нормално

в димящите развалини от плътен мрак

и от отломъците рухнала съдба сакрална

издигаха се планини от вечен сняг.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??