perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
5.11.2007 г., 15:51 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
662 0 9

И глъхнат гладни гласовете на сърдитите сирени,

наместо викове пулсираше коварен страх,

в отломъците сред експлозията на намръщеното време

купчини митове навързани съзрях.

Издигаха се планини от горди предразсъдъци,

димяща плът превземаше бунищата от грях,

в отломъците на експлозията строги съдници

откриваха следите на Космичен крах.

А всъщност се изнизваха минутите нормално

в димящите развалини от плътен мрак

и от отломъците рухнала съдба сакрална

издигаха се планини от вечен сняг.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??