7 jun 2013, 23:30

Вечност 

  Poesía » De amor
597 0 0

Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.

 

Вятърът чувствата ми взима,

трепети, въздишки и сълзи.
Преплита в тях надежда и отлита
да търси погледа на нейните очи.

 

Вечността докосвах с тези длани,

вече и секунда не усещам.
Дори и миг по кожата ти пари
... а просто исках да усещам вечност.

 


07.06.2013

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??