Вечност
Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима,
трепети, въздишки и сълзи.
Преплита в тях надежда и отлита
да търси погледа на нейните очи.
Вечността докосвах с тези длани,
вече и секунда не усещам.
Дори и миг по кожата ти пари
... а просто исках да усещам вечност.
07.06.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Всички права запазени
