Вечност
Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима,
трепети, въздишки и сълзи.
Преплита в тях надежда и отлита
да търси погледа на нейните очи.
Вечността докосвах с тези длани,
вече и секунда не усещам.
Дори и миг по кожата ти пари
... а просто исках да усещам вечност.
07.06.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Все права защищены
