Монолог на Вечността

2 feb 2020, 7:57 2021-10-23T01:09:48+03:00

Poesía » Filosófica

1487 3 12

Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Монолог на Вечността

Искате да прочетете повече?

Propuestas