щураче (любимка)
133 4005
2 февр. 2020 г., 07:57  

Монолог на Вечността 

  Поэзия » Философская
1480 3 12
Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Все права защищены

Предложения
: ??:??