Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!