Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.