щураче (любимка)
133 4005
Feb 2, 2020, 7:57 AM  

Монолог на Вечността 

  Poetry » Phylosophy
4.7 / 6
1489 3 12
Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Random works
  • MerlinLanselotov (Васил Иванов) Резилиада
    Резилиада
  • Kaileygh (Емануел) Eyes
    her eyes are just colourful but when I look into them I see colours that didn't even exist...
  • Reddas (Кейтлин А.) To watch it fall
    It's autumn And all the leaves are falling The sky is getting clearer - no clouds, not a single one ...
  • Odir (Peter Wolf) Northward IV.X.2019
    A drifting subpolar circulation Around the northern hemisphere; For tired soul a gently invitation W...

More works »