Монолог на Вечността

Поезия » Философска

1.6K 3 12

Ти някакси ме губиш без да искам,

разсейвам се, като мъгла.

Като снежинка се стопявам

сред капчиците на дъжда.

А бях вълшебен, нежен лъч,

на мен ухаеха цветята...

Защо тъй тленен е светът,

а тъй е вечна самотата?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

щураче (любимка)

Да.

2021-01-06T22:40:49+02:00
щураче (любимка)

Трябвало е да сложа заглавие "Монолог на Вечността" и тогава някои нямаше да се взират персонално

2020-09-11T20:54:03+03:00
щураче (любимка)

Съвсем сериозни сме.Обсъждаме произведението, говорим за вечните тленни неща Ако някой си мисли нещо друго, значи мястото му не е тук при философията

2020-02-15T23:34:43+02:00
щураче (любимка)

Защо държиш да си над, а не под :р Всяко си има своите предимства :р

2020-02-15T23:01:26+02:00
щураче (любимка)

Добре, че е малка нужда хахаха Много съм ти признателна за това уточнение - "Малко ми липсваше"

2020-02-15T22:56:57+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0