Вечност за двама
Помниш ли, когато ме погледна,
потулена във шумната тълпа?
Загубена от обич, безнадеждна,
стоях сама насред света.
"Здравей" и усмивка като бриз,
роден в прегръдките на синевата,
скрила нежно в погледа каприз
да бъда само твоя в тишината.
Душите ни се сливат във една
и всяка себе си във другата открива,
небесна радост, бляскава звезда,
усмихвам се, отново съм щастлива!
Светлея цялата и в мен царува
вселена необятна от слънца.
Тече горещо, чак прелива,
вулкан от обич в нашите сърца.
Ще грее вечно слънчевият пламък.
По плажа боси двама ще вървим.
Там е бъдещето – пясъчният замък,
щастливи залите му ще градим.
(26.06.2017)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християна Манева Todos los derechos reservados
