27 jun 2017, 11:18  

Вечност за двама 

  Poesía » De amor
1232 0 8

Помниш ли, когато ме погледна,
потулена във шумната тълпа?
Загубена от обич, безнадеждна,
стоях сама насред света.
"Здравей" и усмивка като бриз,
роден в прегръдките на синевата,
скрила нежно в погледа каприз 
да бъда само твоя в тишината.
Душите ни се сливат във една
и всяка себе си във другата открива,
небесна радост, бляскава звезда,
усмихвам се, отново съм щастлива!
Светлея цялата и в мен царува 
вселена необятна от слънца.
Тече горещо, чак прелива,
вулкан от обич в нашите сърца. 
Ще грее вечно слънчевият пламък.
По плажа боси двама ще вървим.
Там е бъдещето – пясъчният замък,
щастливи залите му ще градим. 

 

 

(26.06.2017)

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??