chrisy26 (Християна Манева)
30 67
Jun 27, 2017, 11:18 AM  

Вечност за двама 

  Poetry » Love
1391 0 7

Помниш ли, когато ме погледна,
потулена във шумната тълпа?
Загубена от обич, безнадеждна,
стоях сама насред света.
"Здравей" и усмивка като бриз,
роден в прегръдките на синевата,
скрила нежно в погледа каприз 
да бъда само твоя в тишината.
Душите ни се сливат във една
и всяка себе си във другата открива,
небесна радост, бляскава звезда,
усмихвам се, отново съм щастлива!
Светлея цялата и в мен царува 
вселена необятна от слънца.
Тече горещо, чак прелива,
вулкан от обич в нашите сърца. 
Ще грее вечно слънчевият пламък.
По плажа боси двама ще вървим.
Там е бъдещето – пясъчният замък,
щастливи залите му ще градим. 

 

 

(26.06.2017)

© Християна Манева All rights reserved.

The work is a contestant:

Поглед към звездите - мост към любовта »

13 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??