Вечер край морето... 4

Вървят по плажа момък и девойка

вървят, поспират – карат се, вървят...

Съвсем типична за живота „двойка” –

във търсене на своя, собствен свят...

Засипва ги със здрач красива вечер,

„опашката” ѝ- вее нежен бриз,

а първата звезда изгряла вече

намига им от синкавата вис...

Подтичва бързо малката, но спира

да я догони нейното момче,

по устните ѝ любовта напира

и еква смях от медено гласче...

За малко сядат после на скалата,

той гледа я с премрежени очи,

когато с пръсти роши ѝ косата...

А тя до него сгушена мълчи...

... И тръгват пак, и тръгват пак по плажа,

засилват се вечерните вълни –

той нещо мило иска да ѝ каже,

но много трудно думите реди...

А тътенът на морската стихия

му заглушава мислите дори.

След малко, мрак морето ще покрие

и угаси последните искрѝ...

Вълна догонва до брега вълната,

а на прибоя бялата черта

единствена остава в тъмнината

да свети като фар във вечерта.

... Потъват в здрача те, свалили дрехи,

нощта воал замята върху тях,

а нейде отдалече като ехо –

долита звънко кръшният ѝ смях...

12.10.2014; Италия