29 may 2006, 15:47

Веднъж живееш

  Poesía
2.1K 0 7
Веднъж живееш -
истински живей!
Безкрай, докрай,
завинаги, за всичко.
Животът не е чародей,
не е салон с гeрлянди и свещички.
И някога като останеш сам,
когато нямаш никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.
Нали живота не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко,
затова - наистина живей,
свободен си като птица
          без кавички.


P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уважаеми поети, макар и след известно време, успях да попадна отново на този "стих" в интернет-пространството. Прилагам и линк към него - обърнете внимание на датата на публикуване и че е публикуван като "спомен" от лексикон! Благодаря!

    http://www.krechetalo.com/lofiversion/index.php/t35228.html
  • "P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!"
    Ще поема с послеслова ти Сияна!
    Благодаря!!!
  • Наистина не искам да обидя никого. Не съм го казала, за да се намирам на работа. Според мен е нужно да бъдем честни. И ако се наложи ще си препрочета цялата библиотека у дома, за да открия името на поета!
  • супер
  • Стихът наистина е много хубав. Не искам да прозвучи лично, но не мислиш ли, че щеше да е по-правилно да го сложиш в кавички и да напишеш кой е истинският му автор? Аз в момента не съм в състояние да посоча името на истинския автор, но съм абсолютно сигурна, че съм чела този стих. И то не из форумите. Този стих принадлежи на виден български поет. И се очудвам, че всички, които се изказали мнение по темата, не са го разпознали.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...